Nov 9, 2007


"....скулпторката,чрез която Агата Кристи се беше опитала да представи не само мъките на творчеството(сцената, в която тя разрушава една от статуите си ,след като току-що я е завършила с много труд, защото мисли, че нещо и липсва),но и особеното страдание,свързано с факта,че си творец: тази неспособност да бъдеш наистина щастлива или нещастна;да изпитваш наистина омраза;отчаяние,възторг или любов; този особен естетичен филтър, който се изпречва , неотменно и безпощадно, между твореца и света...."

"..При отсъствието на любов нищо не може да бъде свято. Под кожата на клепачите ти се сливат петънца от светлина; имаш видения,имаш мечти. Всичко това не се отнася до човека,който чака нощта;нощта настъпва."

"..Погрешно е да се твърди, че човешките същества са уникални, че носят в себе си някаква незаменина особеност.Най-често напразно се напъваме да различим отделните съдби, отделните характери. Всъщност идеята за неповторимостта на човешката личност е абсурдно помпозна.Човек си спомня за собствения си живот,пише някъде Шопенхауер, малко по-добре,отколкото за роман,прочетен в миналото.Точно така-само малко по-добре.."

и т.н. ..
страхотен е

No comments:

Post a Comment