Nov 9, 2007

Думите в стихотворението

Андре Френо

Така тесен е процепът, от който изхожда гласът,
така изтощителна съзираната сграда,
така изгарящи химерите и ужасна хармонията,
така далечен е пробегът, така люта раната
и така завардена е нощта.

Те трябва да бъдат точни и двусмислени,

несрещани, неочевидни, неразпознати,
излизащи из утробата, задържани, пак извадени,
стиснати като зърна в устата на плъх,
сбити, наредени като зърната на клас,
тайни като блестящия ред,
създаден от всички райски дървета заедно -
те - думите в стихотворението.

Превод от френски: Елисавета Багряна

No comments:

Post a Comment