Feb 14, 2009

Сладкaрница Мария-Антоанета



Да говорим сега за това
не му е времето и мястото
кара й се той
докато тичат разперили ръце
като хвърчила с дрехите над главите
не може ли някой друг път
когато не вали дъжд и….не, не може
казва му тя
и очите й стават толкова големи
че вече е невъзможно да се чете по устните
тогава на него не му остава друг избор
освен да се приготви да слуша
над дългото кафе в близката сладкарница
да оближе цигарата си и да я запали
да гледа как тя оплита тънките си пръсти
и изпуква
с тях
капките навън да се избистрят постепенно
да заприличват на стафиди
от слънцето
и докато тя разказва
това което той отдавна знае
да му се прииска да я люби
с коса провесена надолу
да свършва два пъти върху гърба й
да я гледа
с най-непоносимата жестокост
на мига
защото знае
навън локвите като огледала
ще се чупят под краката им
дрехите ще са застанали отново чинно
по местата си
и на него внезапно ще му се прииска
да я пази
от разгневената тълпа


Марица Колчева

1 comment: