Oct 4, 2009

Лежах в леглото , съвсем тихо, неподвижно, усещайки аромата на изпраните чаршафи, ослушвайки се, без никакво очакване. Булеварда с преминаващите автомобили – далечни шумове на равни интервали, като вълни, несмутими, ненатрапващи се.
Под прозореца минава кола. Светлината от фаровете прониква през пердето, осветява стаята, секунда или две, напълно достатъчно, погалва стените, леглото, точно както когато бях малка и лежах по същия начин , в същото легло, заслушана, светлината, плъзгащите се пречупени форми по тавана. Сякаш това е единственото, което остава – подобни усещания, които съществуването ти предлага без никога да си изисквал, така между другото, само когато си сам и тих, нещо неуловимо – светлина, трепет, отпускане. Мисълта за облаците, спящата котка (какво сънува), докосването на нежна материя или кожа, прострените дрехи в двора на баба ми (сякаш функцията им е била завинаги отнета; превърнати в част от заобикалящото, в материя, чиято единствена цел е да бъдат точно там в заспал летен следобед).
В такъв момент случването ми се струва такова варварство, такова насилие – не мога да си представя, че някога е имало крясъци, плач до изнемога, изстъпление, агресия... че е имало такъв обсебващ емоционален глад и зашлевяваща болка. Не мога да си представя, че животът не е бил винаги и само това – тишината на следобедите, думите на Улф, топъл шал, колеблив пръст по ръба на чашата с кафе, неизменните цигари, долитащи шумове.
В такива моменти миналото се превръща в купчинка бледи етикети, които си измислил, за да помниш, да знаеш, че е имало нещо (14 – първа голяма промяна, 16- започнах да снимам, 20-такова изграждане и объркване.... думи, които пропускат вятър и се превръщат в него). Нищо не може да сграбчи миналото, особено важните неща, когато си мислиш „ще помня винаги това, ще помня каква съм била и какво съм изпитвала” ...никога не става така... вървиш и зад теб остават пропасти, там няма нищо, миналото пропада в себе си

1 comment:

  1. mnogo hubav text
    tocho minaloto propada v sebe si i подобни усещания, които съществуването ти предлага без никога да си изисквал...

    ReplyDelete